Тишината по улиците сякаш се любуваше на необичайната гледка. Беше сутрин, а малкото градче, от четири страни пазено от исполински планински върхове, се беше превърнало в арена на невиждан фестивал на светлината. Под прикритието на нощта, сняг беше затрупал до неузнаваемо

Всеки търси спасение в тишината. Илюзорното, но облекчаващо усещане на покой, което напомня за мечтата на човека за вечен живот. Но дали наистина вечността е непостижима? Отговорът е точно пред очите ни. Тишината е вечна, а вечно в тишина е само смъртта.

В тишината на всяка самота има поне един шум. Космически шум. Този, който отеква, докато си спомняш, разсъждаваш или просто си почиваш. И понеже умът никога не спира да работи, в главите ни постоянно е шумно. Как тогава се очаква да се концентрирам като това неспирно дразнени

Заспивай и не ме мисли. Защото затвориш ли очи, светът спира да съществува. Аз също потъвам в мрака и там си стоим с предметите от стаята, с персонала от нощните клубове и с всичките пияници от околните поне пет пресечки. Колко шумна и весела е тази компания! Нищо, че всеки от

Прости истории. Кратки изречения. Доста несвързани финали. Така пише съседът отдолу. Не го разбирам, но пък той нас всички ни знае. От седем часа сутринта прилепил око на шпионката. Понякога там на вратата даже заспива. Чува се ,,туп“ изотзад. Аз затова и не излизам много от в