Търси и ще намериш

Събудих се и всичко беше твърде тихо.

Не обичам тишината. В нея нищо не се случва. Спокойствието е непродуктивно. А днес исках да постигна нещо, макар и изобщо да не знаех какво.

,,Потърси и ще намериш” – често казваше продавачът в плод- зеленчука, когато го питах дали има розови домати или пък вносни ягоди. И всеки път ги намирах. Тези думи звучаха малко повече като: ,,Отде да знам аз? На тебе ти трѐбат – дири си ги”, но такива диалози не са много уместни в прозата на уважаваните писатели. Принизява героя, въвлича те да се занимаваш с профани в историята си. А те все могат да развалят нещо, пфу, неуки хора. Затова ще се придържам към преработената версия.

И при все тези красиви и поучителни думи, хората от квартала намираха човека за мързелив, простоват, та дори груб, но всъщност той показваше на всички житейския път. Ако ти трябва нещо – потърси го. И то ще е все някъде там. Няма значение дали е патладжан, глава лук, чувал картофи или пък смисъл в живота. Предишните три изброени ми се налагаше почти ежедневно да ги издирвам за някоя гозба и затова днес, в този тих и непродуктивен ден, реших да отметна и последното от списъка – да открия смисъла. Къде ли можешe да е?

Нямах идея как да започна моето търсене, съветът на продавача звучеше някак недовършен, липсваха много детайли. Сам не можех да реша неизвестните… Трябваше ми още помощ, може би от малко по-начетени хора.

Обаче и с висшата интелигенция е истински ад да се занимаваш. Тя съвсем не е по-безопасна за една история от грубияните. Човекът с много знание те гледа отвисоко, за да прецени дали заслужаваш частица от неговия божествен ум. Той може да те разиграва, без ти да разбереш, а на такива хора това е от най-любимите им занимания.

Нищо, реших да рискувам малко публично унижение и се запътих към културния клуб, където мнозина стари и мъдри деятели прекарваха сутрините си в размишление и дебати (показваха си един на друг кой е по-умен). Отидох право при най-голямата група и ги попитах: ,,Как да открия смисъла на живота?”. Те ме погледнаха странно.

– ,,Търси и ще намериш!” – каза накрая един от мъдреците, а другите одобрително заклатиха глави.

Безполезно. Явно нямаше разлика между тези интелектуаци и кварталния бакалин. Ядосан се обърнах и напуснах културния клуб, май щеше да бъде по-добре, ако си бях останал в спокойствието на тишината.

А мъдреците, все още клатещи глави, запалили по цигара и гледали как си отивам.

,,И да знаеш, каквото откриеш, ще ти зададе още повече въпроси. Търси и не спирай да търсиш…” – прошепнал тихо най-старият, останалите се усмихнали.