,,Ден първи”. В тетрадката с бледите листове нежно записах първите думи от тази история. Историята наша, израснала като малко дете пред очите ми.

Казаха ми, че тази тетрадка за стихове не е: ,,За проза е, синко, за дълги и скучни абзаци. Превръща тя твоите болки в романи и твоето слово в спасение”. Тъй заповяда госпожата на касата. Усмихнат излязох. С тетрадка в ръка. В главата ми купища стихове. Уви, напразен талант, за проза тетрадки продават там само, та взех аз, че станах писател.

И скоро разбрах, че брътвежите нежни в главата ми млада не стихове са, а мъка. Мъката винаги идва в куплети и не познава тя параграфи. Но аз я научих. И вече, усмирена, се лее из бледите страници, разкрива напразни надежди и руши обещавано бъдеще. Но в проза. Така, както трябва да бъде. Както мъдро повелява съвета на старата продавачка в книжарницата. Градчето заспива, а аз се будя. В поезия мисля, а пиша в проза.

Други си мислех аз, че обичам, а всъщност обичал съм теб. Жалко.

Спосрещнахме погледи сякаш отдавна, месец ли, два ли, ‘ли осем назад. Една невинна усмивка спонтанна събуди в душата ми гняв – водопад. Но вместо гнева си през зъби да стискам, в твоите устни напук го разлях. В ярост и мъка със себе си борех се. Израснал и свикнал, живял в самота. Самотен аз винаги своите проблеми посрещах, но в този ден те въвлякох и в тях. Не зная защо, не зная и как, но ,,Ден първи” превърна се в Ад.

Дали ако нямахме начало, щяхме да имаме край?

Площадът бе целият с хора отрупан, по къщите цъфнали бели цветя. Старите сгради и мощните дъбове в сянка покриваха хорския грях. Грях е любовта, но по-голям грях е само ти да обичаш. Отдаваш живота си някому другиму, а ти отвръщат с ,,мерси”. Мерси за усмивките, мерси за букета, мерси и за нежния допир дори. Ала в душата, с времето плавно, ,,мерси” се заменя с ,,прости”. ,,Прости, но не мога. Прости, не в теб е вината”. И гледаш как чезне далеч силуета й и как тълпата понася я мигом…

Стой, чакай, да не се отклонявам, аз трябва да пиша в проза. И нека тази история секне така, както потъна и нашият спомен. В проза и в болка.

Този откъс е част от първия разказ в книгата ,,ДЕН ПЪРВИ“. Може да я откриете тук!